Магията Розобер
През 
1903 година жителите на Казанлък за първи път организирали Празник на розата. Той бил отдаден с изключение на на хубостта и цветята, по този начин също и на милосърдието. Организирани били богати изложения с рози и цветя, излети до Шипченския манастир, продавали се особено издадени картички с изгледи от Розовата котловина на тема – розобер, обичайно произвеждане на розово масло и други Събирали се средства за небогати фамилии, остарели хора, сираци и за болните от туберкулоза.
Ново развиване Празникът на розата в Казанлък получава през 30 те години на ХХ в. С стартирането в деяние на подбалканската линия по време на Празника на розата били композирани специфични влакове за посещаване на Розовата котловина. Издавали се специфични билети с понижение които приканвали жителите от разнообразни краища на България да посетят Розовата котловина по време на розобера, с цел да усетят ненадминатия мирис на рози. Милосърдието още веднъж била основна цел на уредниците на празника на розата. Определени суми са били предоставяни за прехрана на казанлъшки деца в софийски образователни заведения.
През 1967 година в Казанлък се провежда първия народен празник на розата в който вземат участие розопроизводители от Старозагорски и Пловдивски окръзи. През 1969 година артистът Жоро Николов – началник на сатиричния спектакъл при читалище „ Искра “ – Казанлък вкарва в сюжета си карнавалното шествие „ Весел Казанлък предвождано от колесницата на Севт ІІІ и кралица Роза.
В историческото развиване на Празника на розата-Казанлък иновационни моменти са: връчването на премията на град Казанлък, пленер на художниците в долината на розите – 1985 година На Празника на розата през 1986 година тържествено се открива новата тролейбусна линия в Казанлък През тази година за пети път се връчва премията на българските публицисти „ Българска роза 86 “.
През 1991 година балът за избор на кралица Роза се организира в Дома на културата „ Арсенал “. Короната на царицата – Мария Пейчева е от сребро и е направена от майстора златар Любо Дудев. С огромен интерес не престават да се извършват ритуалите „ розобер “ и „ розоварене “ който с изключение на в розовите градини се прави и в Хаджиеновата къща от градски вид в Етнографски комплекс „ Кулата “. През 2000 година ритуалът „ Розоварене “ се показва в розовите градини на Горно Черковище, а през 2011 година и в Розово, Кънчево, Горно Черковище, Ръжена, Горно Изворово и розовите градини край Казанлък.
В наши дни необикновен интерес Празникът на розата съставлява за японците, като за събитието идват близо 500 екскурзианта. Казанлък е побратемен с японски град Фукуяма, израз на което е и открита скулптура наречена „ Японката “ на улица „ Искра “, директно до центъра на града, през 2015 година От 2014 година, в Япония 2 юни е разгласен за Ден на розата. Датата се произнася „ ро дзу “, което прилича името на цветния шубрак.
От ранна детска възраст сме калени с концепцията, че в България пораства най-чудната и ароматна роза – маслодайната Дамасцена. Розовата котловина е мястото, а градовете Казанлък, Карлово и Калофер са в епицентъра на розоварството. Всички тези обстоятелства са тъкмо по този начин, само че те надалеч не са в положение да опишат магията Розобер. Той е в основата на безграничната ни обич към розата и от него потегли всичко… Защото, както ще разберете в идващите редове, Розоберът е доста повече от бране на цветя. Той е пътешестване към насладата, което дава доста!
Розоберът започва по изгрев слънце. Причината за това е, че когато слънчевите лъчи допрян розовите цветове, те стартират да отделят скъпите си ароматни масла във въздуха и обирането им би трябвало да се случи оптимално бързо. Знаем, ранното ставане не е най-радостното прекарване, само че какъв брой постоянно ставаш, с цел да береш маслодайни рози в приказно красива котловина? Пристига се на зазоряване, момент преди слънцето да изгрее. Веднага се усеща опияняващият мирис на рози, който незабавно разсънва сетивата. И това вълнуващо очакване на слънцето, което внезапно “избухва ” зад близкия рид. Цялата котловина блества, а розовите цветове по лехите заблестяват като хиляди “рубини ”. Чиста наслада!
Слънцето към този момент се усмихва на небето и идва ред на същинската част – обирането на цветовете. Това несъмнено е задача за умелост и експедитивност. Розите са доста, а времето толкоз малко. До обяд всичко би трябвало да бъде събрано, с цел да не се наруши качеството на продукцията. Истинско съревнование! Ако и тук още не съзираш радостния детайл, то той се показва в няколко на пръв взор дребни неща. Първо… всичко се случва на чист въздух, който работи като мас на градско отгледаните бели дробове. Второ… чувството за общи старания. Действа извънредно положително и живително, когато видиш, че си част от нещо огромно. Това изключително се задейства, когато оставиш следващия цялостен чувал и видиш какъв брой други са се натрупали още. И трето… работата с ръце. Безценно! За хора, които главно работят на бюро или в кола, ръчният труд несъмнено работи лечебно.
Споменахме към този момент, че Розоберът завършва в обедните часове на деня. Това дава задоволително време за заслужена отмора. И ето го и него… неочаквания прилив на задоволеност. Не знаем дали е от това, че сме надмогнали себе си и сме станали в 5 сутринта. Или е от упоритата работа денем. Или е от вълнението, че тъкмо тези цветове ще влязат в нашите артикули, а след това и в твоята паница. Отдаваме го на магията Розобер!
